Как може да подготвите детето за изискванията на колоезденето по пътя?

Някои родители се възмущават от идеята да оставят децата си в близост до пътища с движение, камо ли да ги пуснат да карат сами. Би било глупаво да се преструваме, че няма рискове.

Все пак, в един момент детето ви ще се движи по пътищата самостоятелно – ако не с велосипед, то като пешеходец или зад волана на автомобил, като млад човек. Тези, които са свикнали с независимостта и могат да преценят риска, ще бъдат по-предпазливи и по-добри участници в движението, отколкото тези, които са били изолирани от външния свят.

Не е необходимо да се хвърляте в дълбокото. Излагането на движението е нещо, което е най-добре да се прави постепенно, като се започне от тих път.

Съпътстващи лица и пътници

Да започнем с това, че детето ви ще пътува по пътя под ваш пряк контрол – като пътник в детско столче или в синхрон с вас като съпътстващ водач. Тъй като кормилното управление и спирачките са изцяло под ваш контрол, единственото въздействие ще бъде върху начина, по който карате с допълнителен товар.

Неизбежно, стилът ви на колоездене ще бъде по-малко динамичен. Най-вече защото винаги сте по-внимателни, когато наоколо има деца – такава е човешката природа. Отчасти това е така, защото по-тежкият велосипед се нуждае от повече време, за да набере скорост и да намали скоростта, така че карането ви ще е по-плавно и с по-малко на брой спирания и потегляния.

Опитайте се да предвидите кръстовищата, като пристигате бавно и на правилната предавка за потегляне. Предвидете също и още секунда или две, които ще са ви необходими, за да се отдръпнете, когато преценяте пролуките в движението.

Ако стриктно спазвате правилата за самостоятелно каране на велосипед, можете да карате безопасно с деца по доста натоварени пътища. Въпреки това, по-тихите маршрути са по-добри. Те просто са по-приятни.

Може лесно да разговаряте помежду си, ако не ви заглушава шума от движението на колите, а приятното пътуване ще създаде у детето ви положителни, а не отрицателни асоциации с колоезденето. И какво от това ако тихият маршрут е малко по-далеч или отнема пет минути повече, за да стигнете до него?

Каране на колело с придружител

Информираността за пътното движение се развива около 8-10-годишна възраст. Поне дотогава ще трябва да наблюдавате детето си по пътищата. То може да е опитен велосипедист и въпреки това да прави грешни преценки за движението, просто защото е твърде малко, за да може едновременно да разглежда различните елементи на пътната безопасност.

Преди да тръгнете

Преди да тръгнете заедно, трябва да се уверите в някои неща. Детето ви трябва да може да спира, да потегля, да управлява велосипеда, който, от своя страна, трябва да бъде в изправност и годен за движение.

Другото важно нещо е детето ви да реагира на вашите инструкции и да прави това, което казвате. Обяснете му предварително причините за това: вие не се карате или предизвиквате конфликт, просто сте внимателни и се стараете да избегнете каквото и да е произшествие на пътя.

Последното изискване е детето ви да знае разликата между ляво и дясно. Когато кажете „тръгни наляво“, е важно вашето дете да не кара в центъра на пътя.

На път

Когато карате колело, най-добре е детето да води, а вие да сте на един или половин велосипед разстояние зад него. По този начин можете да наблюдавате детето си през цялото време и да му давате указания.

Детето ви трябва да кара откъм лявата страна на пътя, но поне на 50 см от бордюра, докато вие трябва да се намирате по-далеч, евентуално в лентата за движение. Това означава, че движението трябва да ви заобикаля и не може да се приближи твърде близо до детето ви, което може да се отклони, да се разколебае или просто да се уплаши от преминаващите твърде близо автомобили.

Ако се налага, дори може да карате велосипед редом с детето си. Много шофьори не са наясно, че велосипедистите могат да се движат двама един до друг, така че бъдете готови за неочаквано натискане на клаксона.

Редно е, придвижвайки се напред, да карате успоредно когато наближавате страничен път. Двама велосипедисти по-лесно се забелязват отколкото ако е един, а когато и двамата  може да бъдат изпреварени наведнъж, е по-малко вероятно шофьорите от страничните пътища да се впуснат в по-сложни маневри или да ускорят пред вас.

От друга страна, при по-спокойни пътища, може да се опитате да карате непосредствено зад детето си. Това му дава възможност да погледне назад, за да провери за движение, без да му пречите. Това не е от съществено значение, тъй като така или иначе вие изпълнявате функцията на наблюдател на трафика, но все пак е добра практика.

Окуражавайте се докато пътувате и давайте спокойни и ясни инструкции. Информацията трябва да тече и в двете посоки. По-конкретно, детето трябва да бъде научено да казва „Спри!“, а не да спира точно пред вас без предупреждение.

В идеалния случай детето ви трябва да подаде сигнал надясно, преди да се отбие встрани. В днешно време никой не използва махането с ръка нагоре-надолу, който означава намаляване на скоростта и това може само да обърка шофьорите.

Ако има двама възрастни, детето или децата трябва да се движат в средата и да има по един възрастен отпред и отзад. Ако има две деца и един възрастен, най-добре е по-добре обученото дете велосипедист да води, следвано от второто дете, а след това от възрастния. По-опитното дете може да кара зад вас, като, по този начин, ви даде възможност да следите  само велосипедиста отпред.

Започнете от по-лесни и не толкова натоварени пътища. Ще има ситуации, в които е по-лесно или необходимо да слезете от велосипедите. Може би хълмът ще бъде твърде стръмен. Може би някое кръстовище ще е твърде сложно. С течение на времето детето ви ще може да минава през тях. Засега го правете стъпка по стъпка.

И не забравяйте: комуникация, комуникация, комуникация.

След разходката с колело

След края на пътуването наблегнете над положителните неща. Прекалено многото „не прави това“, „не прави онова“ може да се окаже истинско разочарование когато сте на осем години.

Самостоятелно колоездене

Самостоятелното каране на велосипед означава каране на пътя. Карането по тротоара е незаконно, но няма наказателна отговорност за деца под 10-годишна възраст и всички мълчаливо приемат, че тротоарът е мястото, където по-малките деца ще карат. До 11-годишна възраст обаче, а може би и две-три години по-рано (ако смятате, че са способни на това), повечето деца могат да се научат да карат безопасно на самия път без надзор – не по всички пътища, но със сигурност по пътища, които не са натоварени и нямат сложни кръстовища.

ОБУЧЕНИЕ

Детето ви може да усвои някои умения от вас, като ви подражава, докато карате заедно. Не разчитайте обаче на това. Ще трябва да проверите.

Най-добрият начин да оцените уменията за каране на велосипед, е да наблюдавате детето си по време на пътуване. Това прилича на придружаване, с изключение на това, че не давате инструкции и карате непосредствено зад него. Вие сте там, за да наблюдавате и да се намесите, ако е необходимо. В такъв случай търсите няколко ключови умения. Управлението на велосипеда вероятно вече е усвоено, но преди да тръгнете на път, следете за неща като умението детето ви да кара с една ръка и да кара, без да се отклонява на една страна, докато гледа назад.

Освен това проверете:

Информираност за движението по пътищата. Детето ви трябва да се огледа, преди да смени положението си на пътя и преди да намали скоростта. Опитайте да задържите няколко пръста във въздуха за секунди, за да проверите дали наистина то ви наблюдава.

Комуникация. Използвайки визуален контакт, позициониране и сигнализиране, детето ви трябва да може да съобщава ясно намеренията си на другите участници в движението.

Кръстовища. Обяснете кой има предимство и какъв е най-добрият начин за преминаване през дадено кръстовище. Използвайте примери от реалния живот.

Информираност за велосипедите. Покажете на детето си как да провери дали велосипедът е годен за движение. Работят ли спирачките? Гумите  достатъчно твърди ли са? Нищо не се е разхлабило? Обърнете внимание, че „годен за движение“ означава също светлините и задният фар да са в изправност за нощно каране. Естествено е, че не очаквате от детето да отстрани съществуващи проблеми, а просто да ви предупреди ако има такива, и да не излиза навън с опасен велосипед.

С напредването на възрастта тийнейджърите ще искат да бъдат по-независими. Те няма да искат да бъдат придружавани в повечето случаи. Въпреки това, си струва да предприемате пътувания без тях, по които знаете, че и те самите ще минат някой ден. Така ще можете да предложите практически решения за какво да внимават по време на пътуването или да изберат алтернативни маршрути.

И накрая, забавлявайте се и си вземете закуски, тъй като колоезденето с децата е чудесен начин да прекарате време като семейство, да се упражнявате, да пестите гориво и да откривате нови места.