Ако историята не се повтаря изцяло, то тя със сигурност се римува. В условията на нарастващо търсене на велосипеди, когато държавите се готвят да похарчат милиарди, за да променят дизайна на градовете си с нов акцент върху колоезденето и ходенето пеша, си струва да си припомним как появата на велосипеда в края на 19-ти век е променила обществата по света.
Това беше изключително революционна технология, която лесно може да се сравни с днешния смартфон. В продължение на няколко години през 90-те години на XIX век велосипедът е бил най-необходимото нещо – бърз и достъпен транспорт, който е можел да ви закара навсякъде, където пожелаете, по всяко време и безплатно.
Почти всеки е можел да се научи да кара колело и почти всеки го е правил. Султанът на Занзибар започнал да кара колело. Това направил и руският цар. Амирът на Кабул купил велосипеди за целия си харем. Но средната и работническата класа по света били тези, които използвали велосипеда най-много. За първи път в историята масите от хора били мобилни, можели да идват и да си отиват когато пожелаят. Вече нямало нужда от скъпи коне и каруци. „Народното возило“, както е бил известен велосипедът, е било не само леко, достъпно и лесно за поддръжка, но и най-бързото превозно средство по пътищата.
Обществото било променено. Особено ентусиазирани били жените, които захвърлили тромави те викториански поли и започнали да носят „практични“ дрехи и масово тръгнали на път. „Мисля, че колоезденето е допринесло за еманципацията на жените повече от всичко друго на света“, казва Сюзън Б. Антъни в интервю за New York Sunday World през 1896 г. „Заставам и се радвам всеки път, когато видя жена да кара колело… картината на свободната, неограничена женственост.“
До 1898 г. колоезденето станало толкова популярно занимание в САЩ, че според New York Journal of Commerce, то струвало на ресторантите и театрите повече от 100 милиона долара годишно под формата на пропуснати ползи и провалени сделки. Производството на велосипеди се превърнало в една от най-големите и иновативни индустрии в Америка. Една трета от всички заявки за патенти били свързани с велосипеди – толкова много, че патентното ведомство на САЩ е трябвало да построи отделна пристройка, за да се справи с всички тях.
Лицето, на което обикновено се приписва изобретяването на съвременния велосипед, е англичанинът Джон Кемп Старли. Неговият чичо, Джеймс Старли, разработил пени-фартинг (ранен вид велосипед, произведен във Великобритания, с много голямо предно колело и малко задно колело) през 70-те години на XIX век. Подозирайки, че търсенето на велосипеди можело да бъде много по-голямо ако те не застрашават живота и не са опасни за каране, през 1885 г. 30-годишният изобретател започнал да експериментира в работилницата си в Ковънтри. След като изпробвал няколко прототипа, той създал безопасния велосипед Rover – 45-килограмова машина, която повече или по-малко приличала на това, което днес си представяме като велосипед.
Когато било представено за първи път на изложение за велосипеди през 1886 г., изобретението на Старли предизвикало истинско любопитство. Две години по-късно обаче, когато било съчетано с новоизобретената пневматична гума, която не само омекотявала движението, но и правела новия безопасен велосипед с около 30 % по-бърз, резултатът бил вълшебен.
Производителите на велосипеди по цял свят се надпреварвали да предлагат свои версии, а стотици нови компании се появявали, за да отговорят на търсенето. На изложението Stanley Bicycle Show в Лондон през 1895 г. около 200 производители на велосипеди изложили 3000 модела.
Един от най-големите производители бил Columbia Bicycles, чиято фабрика в Хартфорд, Кънектикът, можела да произвежда по един велосипед в минута благодарение на автоматизираната си линия за сглобяване – новаторска технология, която един ден щяла да се превърне в отличителен белег на автомобилната индустрия. Като авангарден работодател в процъфтяващата индустрия, Columbia Bicycles осигурила на служителите си паркинг за велосипеди, лични шкафчета, изхранване в столовата на компанията и библиотека.
Непрестанното търсене на велосипеди породило създаването и на други индустрии – сферични лагери, тел за спици, стоманени тръби, прецизна инструментална екипировка – които и оформили света на производството дълго след като велосипедът бил преместен в отдела за играчки.
Генофондове и политика
С велосипеда всичко изглеждало възможно и обикновените хора се отправяли на необикновени пътешествия. През лятото на 1890 г. например, млад лейтенант от руската армия карал колело от Санкт Петербург до Лондон, като изминавал средно по 112 км на ден. През септември 1894 г. 24-годишната Ани Лондондери тръгнала от Чикаго само с едни дрехи за смяна и револвер, за да стане първата жена, обиколила света с велосипед. Само година по-късно, тя се върнала обратно в Чикаго и получила награда от 10 000 долара.
В Австралия странстващите стригачи на овце редовно изминавали стотици километри през безводната пустош в търсене на работа. Те се отправяли на тези пътувания, сякаш правели разходки в парка, спомня си кореспондентът на вестниците Си Ей Ви Бийн в книгата си „По пътя на вълната“.
През лятото на 1897 г., в Американския Запад, 25-и полк на армията на САЩ, афроамериканското подразделение, известно като „Биволските войници“. извършило необикновено 1900-километрово пътуване от форт Мисула, Монтана, до Сейнт Луис, Мисури, за да демонстрира полезността на велосипедите за военните. Носейки пълна екипировка и карабини и движейки се по груби, кални пътища, „Биволските войници“ изминавали средно почти 50 мили на ден – два пъти по-бързо от кавалерийска част и на една трета по-ниска цена.
Появата на велосипеда засегнало почти всички аспекти на живота – изкуството, музиката, литературата, модата, дори човешкия генетичен фонд. Енорийските документи в Англия показали значително увеличение на браковете между селата по време на велосипедната мания през 90-те години на XIX век. Новоосвободените млади хора обикаляли на воля из провинцията, общували по пътя, срещали се в далечни села и както отбелязват намръщените привърженици на морала от онова време – често изпреварвали по-възрастните си придружители.
През 1892 г. английският автор на песни Хенри Дакре направил огромен хит с песента Daisy Bell и известния ѝ рефрен „велосипед, създаден за двама“. Писателят Х. Г. Уелс, запален велосипедист и проницателен обществен наблюдател, написал няколко „велосипедни романа“ – нежни разкази, посветени на романтичните и освобождаващи класите възможности на този прекрасен нов вид транспорт.
Уелс не бил единственият визионер, който виждал ролята на велосипеда във формирането на бъдещето. „Ефектът на велосипедите върху развитието на градовете ще бъде направо революционен“, пише автор в американско списание за социология през 1892 г. В статия, озаглавена „Икономическо и социално влияние на велосипеда“, авторът прогнозирал по-чисти, по-зелени и по-спокойни градове с по-щастливи, по-здрави и по-ориентирани към света жители. Благодарение на велосипеда, пише той, младите хора „виждат повече от света и се обогатяват от общуването. Докато иначе те рядко биха се отдалечили на голямо разстояние от домовете си, с велосипеда те постоянно обикалят много околни градове, запознават се с цели окръзи, а през ваканциите нерядко изследват няколко щата. Подобни преживявания водят до нарастване на енергията, самостоятелността и независимостта на отделната личност…“
Политическото влияние на милионите велосипедисти била една от най-големите индустрии в страната, довели до бързи подобрения на градските улици и селските пътища, като велосипедистите буквално проправили пътя за все още непредвидената ера на автомобилите. През 1895 г. в Бруклин била открита една от първите специализирани велосипедни алеи в страната – от Проспект Парк до Кони Айлънд. През първия ден, по нея преминали около 10 000 велосипедисти. Две години по-късно Ню Йорк приел първия в страната правилник за движение по пътищата в отговор на нарастващия брой „запалянковци“ – велосипедисти, каращи с висока скорост. Полицейският комисар на града Теди Рузвелт въвел велопатрул – полицаи, които имали право да задържат състезателите на пътя, тъй като колелетата били все още най-бързото нещо за онова време.
Но не за дълго. Преди да изтече десетилетието, майсторите в търговията с велосипеди от двете страни на океана открили, че колелата със спици, веригите и сачмените лагери могат да се комбинират с двигатели, за да се направят още по-бързи превозни средства – не толкова тихи като велосипедите, нито толкова евтини за експлоатация, но забавни за шофиране и изгодни за производство. В Дейтън, Охайо, двама велосипедни механици – братята Уилбър и Орвил Райт – изследвали идеята за летателен апарат, по-тежък от въздуха, като прикрепили крила към велосипеди, за да изпробват аеродинамичните възможности, и финансират изследванията си с печалбите от магазина си за велосипеди.
В град Ковънтри, Северна Англия, Джеймс Кемп Старли, чийто велосипед Rover поставил началото на всичко през 80-те години на XIX век, умрял внезапно през 1901 г. на 46-годишна възраст. По това време компанията му вече не се занимавала със скромните велосипеди, а с производството на мотоциклети и в крайна сметка на автомобили. Изглежда, че това бил пътят на бъдещето: В Америка друг бивш механик на велосипеди на име Хенри Форд се справял доста добре с тази задача.