Никой не иска да допусне грешка, която може да бъде лесно избегната. Съставихме справочник, който да ви помогне да извлечете най-доброто от планинския си велосипед през първите няколко месеца на колоездене. Не са ви необходими задълбочени механични познания или скъпи инструменти, за да интегрирате нашите съвети.

Настройка на планинския велосипед

Ако не карате на правилната височина на седлото, травмите на коленете са само въпрос на време. А никой колоездач не иска да предизвика проблеми с коленете, които могат и трябва да бъдат избегнати.

Височината на седлото е лесно регулируема точка на планинския велосипед. Необходимо е само да използвате подходящ по големина щуцер на яката на седалката на вашия планински велосипед, за да я регулирате нагоре или надолу.

На каква височина  трябва да я оставите? Новите колоездачи по принцип се притесняват да не се прекатурят. Това означава, че те често карат с твърде ниска височина на седлото, защото така се чувстват „по-безопасно“ спрямо повърхността на земята. Но ако карате твърде ниско, не ще можете да се възползвате от идеалната биомеханика на педалиране.

Как да заемете най-добрата възможна позиция на седлото, без да се налага да правите скъпа консултация за настройка на велосипеда? Коляното ви трябва да е леко свито, когато един от педалите е в най-ниското си положение, което се равнява на шест часа на часовника. Кракът ви не трябва да се изпъва напълно.

Подобряване на сцеплението с по-ниско налягане в гумите

Други две характеристики на настройката на планинския велосипед, които начинаещите велосипедисти могат уверено да регулират, са налягането в гумите и провисването на окачването. Те са от решаващо значение за оптимизиране на сцеплението и реакцията на велосипеда при технични терени.

Сдобили сте се с планински велосипед с чудесни гуми и окачване, но за да функционират оптимално, тези компоненти трябва да бъдат конфигурирани с правилното налягане. Прекалено напомпаните гуми ще ви повалят в скалистите терени. Ще бъде ужасно преживяване да карате по текстурирани пътеки. Същата е логиката и при неправилно конфигурирано окачване, което е или прекалено твърдо, или недостатъчно напомпано.

Но как да го настроите правилно? Много от начинаещите планински колоездачи се страхуват от спукани гуми или от повреждане на колелата си. Следователно те карат с прекалено напомпани гуми, за да предпазят джантите от изпускане или спукване. И си мислят, че така ще избегнат спукванията. Проблемът е, че гумите за планински велосипеди трябва да се използват с много по-ниско налягане, отколкото повечето начинаещи колоездачи предполагат. Защо? Защото гумата с по-ниско налягане се оформя и приспособява към структурата на терена, като камъни и корени, като намира сцепление, вместо да се отклонява от пътеката.

Знаете, че налягането трябва да се понижи, но с колко? Идеалното налягане в гумите е функция на размера на корпуса и теглото на водача. Гума с широчина 2,4″ няма да работи с едно и също налягане за 160-килограмов и 220-килограмов колоездач. Безопасният спектър за експериментиране е от 20 до 28 psi налягане. Разумно е да започнете от средата, например 24psi, и да напомпвате или изпускате въздуха, докато научите как теглото ви съответства на баланса на велосипеда и как функционирате най-добре на пътеката.

Налягането в гумите не е единствено

При налягането на въздуха в окачването всичко зависи от провисването, което е странно понятие за начинаещите колоездачи. Провисването е количеството, което окачването ви компресира, когато стоите на педалите по време на спускане. Защо е важно? Защото всеки човек тежи повече или по-малко от другия, така че трябва да настроите окачването на планинския си велосипед, за да отчетете това, тъй като без правилно провисване, вашия велосипед никога няма да работи по най-добрия начин.

Точката на провисване се променя в зависимост от това колко е подвижното ви окачване, въпреки че процентът остава един и същ, освен ако производителят на велосипеда не е предписал друго. Но някои марки, отпечатват индикатори за провисване върху стойките на окачването си, което прави намирането на най-добрата точка на провисване изключително лесно. Но ако вашето окачване няма маркировка на индикатора, можете да си купите инструмент за индикация на провисването.

Планиране на колоезденето

Настройката на велосипеда ви е направена, налягането в гумите е оптимално, маркерите за провисване са правилно. Какво остава да се добави като  други съвети за колоездене?

Посещението на тренировъчна сесия е най-добрият напредък, който всеки начинаещ планински колоездач може да направи. Квалифициран и опитен треньор ще открие и поправи грешките в позицията на тялото за минути. Но не всеки има достъп или средства, за да развие колоезденето си чрез професионални съвети като начинаещ.

Някои универсални принципи на каране са лесни за разбиране и прилагане по време на колоездене по планинските пътеки. Без значение от спорта или дейността на открито, на всички ни се е случвало треньор или професионален спортист да ни каже едно и също нещо: гледайте напред. Позицията на тялото ви ще се формира около визуалната проекция. А при планинското колоездене е важно да сканирате далеч напред, да предвиждате особеностите и завоите, без да се фокусирате прекалено много върху тях.

Начинаещите колоездачи често допускат грешката да се закачат за скални образувания или да се задъхват в тесни завои, защото насочват погледа си към тях, вместо да ги преминават.

Центърът на тежестта е важен при спускане по една всяка пътека с планински велосипед. Колкото по-ниско е положението на тялото ви, толкова по-стабилен е велосипедът ви. Освен това ще притискате гумите към терена чрез педалите, което ще подобри сцеплението.

Правилно е да се снишите и да заемете поза, при която да можете да гледате напред с вдигната глава, но без да повдигате целия си гръбнак и тяло в изправено положение.

Когато начинаещите колоездачи напреднат, те могат да експериментират с позиции на педалите с обратен наклон. Какво е това? Това е принципът, според който при преминаване на завой противоположният педал трябва винаги да е в най-ниска позиция. Пример? Ако заобикаляте ляв завой, десният ви педал трябва да е в позиция „шест часа“.

Хранене при колоездене

От вълнение любителите на планинското колоездене често се претоварват  по време на каране и това може да доведе до риск от изнемощяване, ако не се съобразяват с правилното храненето.

Ако карате повече от час, трябва да се хидратирате и храните адекватно. Добро правило е да приемете една бутилка на хидратация и храна на всеки час каране. Но това има и допълнителен контекст.

При умерени и хладни условия можете да изминете същото разстояние и да се изкачите на същата височина с половината от необходимата ви хидратация за летния ден. Начинаещите колоездачи често се затрудняват да се хранят на велосипеда, но трябва да развиете навика да приемате храна при по-дълги карания. Това предпазва от изпразване на гликогеновите запаси и отмаляване.

Експериментирайте с различни закуски, за да установите какво ви се отразява добре и е леко смилаемо за вашия стомах и работи с вашата кръвна химия. Някои колоездачи предпочитат енергийни блокчета. Други предпочитат предимствата на Харибо. Тези, които са привърженици на натуралните храни, може да предпочетат фурмите или хранителния  банан.

Закуските са важни част от подготовката за деня, а най-лошата идея е да купите нещо непознато и да го изпробвате по време на колоезденето, вместо у дома. Ако получите стомашни спазми или непоносимост към съставки, е много по-лесно да се справите с това в уюта на собствения си дом, отколкото със стомашни спазми на местните пътеки, на час път от колата ви.